Растителността край езерата и блатата може да бъде различно гъста в зависимост от условията на околната среда. Горските блата с жълтата си, с висока киселинност вода са често бедни на растителни видове. Крайселищните блата и бреговете им, общо взето, нямат пищна растителност, тъй като се замърсяват често от отпадъчните води. За разлика от тях блатата сред ливадите са богати на растителни видове. Те не са дълбоки, рядко достигат повече от 2м. Водните растения имат достатъчно светлина и топлина и са подредени на зони, следващи една след друга от брега навътре. Край брега расте блатният папур, по- висок от човешки ръст, и образува гъсти насаждения. По- навътре откриваме зелена растителна покривка над водната повърхност. Това са растения с плаващи листа, към които се отнася например бялата водна роза (бяла водна лилия). Водните лилии достигат дълбочина до 2.5 м. Навлезем ли с лодка навътре в езерото, ще улавяме само люлеещите се стъбла на подводните растения. По растителността могат да се установят зоните с различна дълбочина в едно блато или езеро. Като изключим изкуствените езера, които се почистват редовно, в блатата забелязваме, че отлаганите растителни отпадъци постепенно издигат дъното на водните площи. През есента измрелите стъбла и листа на папура заедно със залетите растителни части се натрупват върху дъното, но те не изгниват както растителните остатъци на сушата. В застоялата вода те нямат достъп до атмосферния въздух- лишени са от кислород. При тези условия се разлагат, като се отделя въглероден двуокис, блатен газ и други газове. Отделянето на тези газове се установява по мехурчетата, които се появяват върху повърхността на водата, особено когато разровим дъното на блато с пръчка. От тези органични вещества се образува тинята край бреговете на водните басейни, която създава условия за развитие на сухоземни растения, а крайбрежната растителност се оттегля към средата на водния басейн. Понякога можем да усетим как растителността край брега се движи под краката ни. Тук крайбрежните растения са "изпълзели" върху тинята. Почвата под тази гъста и мека растителност е още мека и влажна. Децата не трябва да навлизат в тази опасна зона. За разлика от блатата езерата са много по- дълбоки и по- големи по площ. Повърхността им не е спокойна. Растенията, които се заливат от водата, са се приспособили към нейния натиск. Техните листа са лентовидни, нишковидни или пересто нарязани. С тънката си горна повърхност листата могат да поемат хранителни разтвори от водата. Корените на тези водни растения служат само за закрепване към дъното, а при плаващите водни растения- помагат за поддържане на равновесието. Размножаването при много от водните растения става често и по безполов начин- чрез коренища, чрез откъсване на пъпки, чрез образуване на издънки. Семената на много водни растения имат специални приспособления за разпространяване.   Много сухоземни растения, които виреят по влажните брегове, се характеризират с високия си ръст. Те понасят силно слънчево огряване, защото разполагат с голямо количество вода в почвата. Например стъблата на върболистната блатия (върбица) израстват на височина до 1м. На върха им като съцветие се образуват хубави червени класове. Обикновеното ленивче може да достигне височина до 1.20м. Големите златистожълти цветове са подредени пирамидално. Тези растения можем да откъснем без страх.   Блатната растителност "стои с крака" във водата. Някои видове едва ще различим в по- плитките води. В зависимост от дълбочината на водата тези растения образуват листа с различна форма: листа, които са над водата, и листа, които плуват във водата. Така през лятото, когато нивото на водата спадне, ще различим стрелолистът по стреловидните му листа, които израстват на грубо стъбло. По това време растението образува високо 1м съцветие. Белите цветове са разположени по три в прешлен върху стъблото. Те се опрашват от мухи. По цъфтящите водни растения почти не се виждат пчели и пеперуди. Те са топлолюбиви и избягват водната повърхност, откъдето лъха хлад. Само издръжливите земни пчели прелитат над блата и езера. Главна роля в опрашването на водните и на блатистите растения играят мухите. Жиловлековидната лаваница е близкородствена на стрелолиста. Листата, развиващи се извън водата, са големи, приличат на лъжица с дълга дръжка. Те са груби. Съцветието има форма на пирамида. В тези цветове насекомите намират изобилна храна. При заливане с вода листната петура на лаваницата променя формата си. Листата стават лентовидни. Ако извадим нежните листа от водата, те се отпускат. В тях липсва опорната тъкан, характерна за сухоземните растения.   Две растения виреещи по бреговете на блатата- блатната перуника и водолюбът, се издигат между папура също на височина 1м. Техните груби стъбла с дълги стърчащи листа не се повреждат, когато нивото на водата спадне. Те не променят външния си вид, тъй като височината им винаги е равна на водното ниво. Те правят впечатление с цветовете си и плаващите семена, които благодарение на въздушните мехури в тях се носят известно време по водата и често се разпространяват от водните птици. Блатната перуника прилича на градинската перуника по листата и формата на цветовете си. Всички зелени части на растението са покрити с восъчен пласт, затова водата бързо оттича по тях. Цветът е жълт, трите широки външни венчелистчета са по- тъмни и имат черен рисунък. Големите насекоми, като земната пчела, смучат нектар в основата на дългия плодник и едновременно с това опрашват цвета. Кафявите семена са събрани в кутийка и след отварянето й плуват. Листата на по- късите леторасли са мечовидни.  Водолюбът образува голямо червено съцветие. Семената се разпространяват чрез водата. Дългите твърди листа излизат от коренището, така че същинското стъбло със съцветието е без листа. Гъст, непроходим за лодките пояс образуват блатните растения тръстика и папур. Тръстиката е най- голямта наша житна трева и може да достигне височина 3м. Предлага добри условия за гнездене и убежище на водните птици. Тя прави впечатление с движението на дългите си тесни листа. Те не са разположени нагоре, както лентовидните синьозелени листа на папура, а са разперени встрани, така че трептят като знаменца. Но и от най- силния вятър листата не се разкъсват, а и стъблата не се пречупват. В дълбока древност хората, които живеели край езерата, използували тръстиката за покриване на жилищата си. Докато тръстиката образува метличести съцветия, дълги 20- 30см, папурът образува чернокафяви цветни кочани, които приличат на четка за почистване на шишета. Букетът от папури е желано украшение за стаята. Двете растения имат плодове с хвърчилка- нежен мъхест кичур. В букета също можем да наблюдаваме как копринените кичури се измъкват от кафявата обвивка на папура.   Освен по полов начин, папурът се размножава и безполово. Издърпаме ли едно тръстиково стъбло от водата, ще открием дълги издънки с покълнеци. От тях през пролетта се образуват нови стъбла, които още повече увеличават гъстотата на растителния пояс. Ширки въздушни канали във вътрешността на стъблата "изпращат" кислород от листата в корените и осигуряват живота им в тинята.   Особена украса за езерата, блатата и рибарниците са водните рози (водните лилии). Те, както водното лютиче, се смятат за плаващи водни растения. Тяхната зона е навътре в езерото- след блатните растения. Водни рози срещаме близо до брега и се възхищаваме на белите им многобройни венчелистчета, повод за много легенди и приказки. Водната лилия плува върху четири зелени чашелистчета, които обвиват като предпазна мантия все още потопените във водата цветни пъпки. Навътре венчелистчетата стават все по- малки и постепенно преминават в тичинки. Сутрин при слънчево време цветовете се отварят и се посещават от мухи и други насекоми, които намират само прашец. Вечер цветовете отново се затварят. Така чувствителните тичинки се запазват от нощния хлад и нощната влага. На дългите огъващи се и приличащи на въже стъбла, които излизат от дебело коренище, здраво заловено за дъното, плуват не само цветовете, а и многобройни кръгли групи листа. Те покриват водната повърхност като със зелена покривка. Листата са кожести и така здрави, че нито ударът на вълните, нито силните валежи могат да ги откъснат. При заливане водата бързо се оттича от листната повърхност, тъй като листата са покрити с восъчен пласт и в средата са леко повдигнати. Това можем да установим, ако потопим един лист от водна роза и бързо го извадим. В лист от водна роза можем лесно да установим въздушни канали, които, както при папура, провеждат приетия от листата кислород до корените и издънките. Ако потопим лист във вода и духнем силно през дръжката, върху листната повърхност се появяват въздушни мехурчета. Там се намират устицата, през които постъпва въздухът. Въздушните канали правят листата и дръжките леки и те могат да плават. Подобен опит може да се направи и с листата на блатняка. Срещащото се на групи жълтоцъфтящо бърдуче (жълта водна роза), е родственик на водната роза. Често можем да ги видим на едно и също място. В някои тихи заливи на езера и блата, особено богатите на азот крайселищни блата, водната повърхност е покрита със светлозелен килим. Погалим ли го с ръка, по нея се закачват голям брой малки зелени дискчета с дълги, нишковидни коренчета. Това са различни видове водни лещи, известни като "жито за птици". Те приемат разтвореите във водата хранителни вещества. Малките "корени" държат растението в равновесие. Често голям брой водни лещи са свързани заедно, защото едната винаги израства от дълговидната вдлъбнатина на другата (безполово размножаване) и е свързана известно време с майчиното растение чрез късо стъбълце. Не е желателно да пренасяме водна леща в аквариума. Нейната гъста покривка ограничава достъпа на въздуха. В средата на езерото плаващите растения се заменят от подводни растения. Най- известни са канадската водна чума и класоцветния многолистник. Двете растения имат меки разклонени стъбла, по които във възли са разположени листата. Листенцата на водната чума са продълговати, на края закръглени и заострени като бодил, а листата на многолистника са нежни, нарязани пересто. Многолистникът образува съцветия, които се издигат над водата, а водната чума се размножава само безполово- чрез  откъснати части и чрез зимни пъпки. Двата вида растения са подходящи за аквариум. Извадим ли от водата зелени хлъзгави вълма, при по- подробно разглеждане установяваме, че те се състоят от оплетени едно във друго влакънца. Това са зелените водорасли, които всички подводни зелени растения обогатяват водата с кислород. Водораслите често образуват хлъзгава покривка по камъните други предмети във и край водата.