Владислав Сурков


„Само ни се струва, че имаме избор“. Поразителни по дълбочина и смелост думи. Казани преди 15 години, днес те са забравени и не се цитират.

Но според законите на психологията онова, което сме забравили, ни влияе много повече от това, което помним. И тези думи, излизайки далеч отвъд контекста, в който прозвучаха, в края на краищата станаха първата аксиома на новата руска държавност, върху която аксиома се строят всички теории и практики на актуалната политика.

Илюзията за избор е най-важната от илюзиите, коронният трик на западния начин на живот като цяло и, в частност, на западната в частност демокрация, която отдавна се е посветила по-скоро на идеите на Барнум, отколкото на Клистен.

Отказът от тази илюзия в полза на реализма на предопределеността доведе нашето общество отначало до размишления за свой собствен, особен, суверенен вариант на демократичното развитие, а после и до пълната загуба на интерес към дискусиите за това каква трябва да бъде демокрацията – и дали въобще тя трябва по принцип да бъде. 

Откриха се пътища за свободно държавно строителство, насочвано не чрез импортирани отвън химери, а чрез логиката на историческите процеси посредством същото това „изкуство на възможното".

Невъзможното, неестествено и анти-историческо разпадане на Русия беше, макар и със закъснение, но твърдо спряно. След като Русия се срина от нивото на СССР до нивото на Руската федерация, Русия спря да се срива, започна да се възстановява и се върна към естественото и единствено възможно състояние на велика, нарастваща и събираща земите си общност от народи.

Нескромната роля, отредена на нашата страна в световната история, не й позволява да слезе от сцената или да мълчи в масовката, не обещава покой и предопределя сложния характер на нейната държавност. И ето, че държавата Русия продължава, но сега това е държава от нов тип, каквато още не сме имали.

Оформена като цяло в средата на „нулевите“ години (авторът има предвид периода 2000 – 2010 г.; б. пр.), тя все още е слабо проучена, но нейното своеобразие и жизнеспособност са очевидни. Стрес-тестовете, които тя премина и преминава, показват, че точно такъв, органично формиран модел на политическо устройство ще бъде ефективно средство за оцеляване и извисяване на росийската (в Русия се разграничават понятията „российская“ - отнасяща се за всички граждани на РФ, и „русская“ - само за етническите руснаци; б. пр.) нация през следващите не само години, но и десетилетия, а най-вероятно и през целия предстоящ век.

В руската история са известни, така погледнато, 4 четири основни модела на държавата, които условно може да бъдат назовани с имената на техните създатели: държавата на Иван Трети (Великото Московско княжество / Московското и всея Руси царство, XV-XVII вв.); държавата на Петър Велики (Руската империя, XVIII-XIX вв.); държавата на Ленин (Съветски съюз, ХХ век); държавата на Путин (Руската федерация, XXI век).

Създадени от хора, казано в стила на Лев Гумильов, „с дълга воля“, тези големи политически машини, сменяйки една друга, като се ремонтирали и адаптирали в движение, век след век осигурявали на Руския мир (в Русия се използва понятието „Русский мир“, което може да се тълкува като „Руски свят“ и „Руски мир“ по аналогия с историческите понятия Pax Romana и Pax Americana – б. пр) упорито движение нагоре. 

Голямата политическа машина на Путин тепърва набира обороти и се подготвя за дълга, трудна и интересна работа. Включването й на пълна мощност е далеч напред. Ето защо и след много години Русия все още ще бъде държавата на Путин, също както съвременна Франция все още се нарича Пета република на де Гол, Турция (въпреки факта, че сега на власт са анти-кемалисти) все още се опира на идеологията „Шест стрели" на Ататюрк, а Съединените щати и до днес се обръщат към образите и ценностите на полулегендарните „бащи-основатели“.

Необходимо е да се осъзнае, осмисли и опише путинската системата на властване и въобще на целия комплекс от идеи и измерения на путинизма като идеология на бъдещето. Именно на бъдещето, тъй като истинският Путин едва ли е путинист, точно както, например, Маркс не е марксист и не се знае дали би се съгласил да бъде, ако е знаел какво е това. Това това трябва да се направи за всички, които не са Путин, но биха искали да са като него. Заради възможността от прехвърляне на неговите методи и подходи в предстоящите времена.

Описанието трябва да бъде изпълнено не в стила на две пропаганди – наша и не наша, а на език, който и руският официоз, и анти-руският официоз биха възприемали като умерено еретичен.

Такъв език може да стане приемлив за достатъчно широка аудитория, което е необходимо, тъй като създадената в Русия политическа система е подходяща не само за домашното бъдеще. Тя очевидно има значителен потенциал за износ, търсенето на цялата нея или на отделните нейни компоненти вече съществува, опитът й се изучава и отчасти приема, подражават й както управляващи, така и опозиционни групи в много страни.

Чуждестранните политици приписват на Русия намеса в избори и референдуми по цялата планета. Всъщност, нещата са още по-сериозни...

Статията продължава тук:
https://sites.google.com/site/sajttnalubomircholakov/obsestvo-politika-idei---prevodi-ot-ruski/dlgata-drzava-na-putin-kakvo-izobso-se-slucva?