·                      СДС тръгна към своите 45 години
Прочетете това: “В първата синя вълна са основателите на СДС – няма ги сега в синята партия. “Втората вълна” е обкръжението на Филип Димитров. Когато през 1994г. СДС се сгромоляса, съюзът беше вдигнат на крака от неколцина предани помежду си съратници. Божков, Бакърджиев, Бисеров, Соколов, Екатерина Михайлова, Гоцевв, Надежда Михайлова бяха предани на лидера си Иван Костов. Те не само спасиха СДС, но и спечелиха убедително мнозинство в парламента.”
Какво ще кажете, а? Желю Желев, Анжел Вагенщайн, Стефан Продев, Петър Дертлиев, Стефан Гайтанджиев, Петко Симеонов – все отбор подпъхнати червени слуги и наглеци, наречени “дисиденти”, били ОСНОВАТЕЛИТЕ на СДС. Пък на Филип Димитров седесарите са наречени “ОБКРЪЖЕНИЕ”?! После СДС се СГРОМОЛЯСАЛО чак в 1994г. – това автоматически ВКЛЮЧВА  Любен Беров сред седесарите. За да дойдат на Иван Костов хората, които СПАСИЛИ СДС... Не се чудете, само запомнете – Този “анализ” е направен от известната ви вече Румяна Братованова, а вестникът е “Труд” на “бора” Тошо Тошев, датата – 25.06.2000.
Да продължа ли с “проблясъка” на Румянка? Излишно е от гледна точка на бъдещето на България, но е необходимо за историята, за да направим невъзможно разни такива Братованки да претендират за нострадамуси  впоследствие, разчитайки на нашата забрава:
“Доста версии за бъдещето на СДС-управниците се изписаха. Под бора “Костов” виреят само гъбките, които растат под дебела сянка. Ако Божков е близък по характер до масловката, Бакърджиев е подобен на пърхутката. Катето Михайлова наподобява сърнела, Бисеров – пачи крак, Соколов – мухоморка. Вкусната чаладинка пасва на образа на Йордан Цонев. Остава питанката, ако се наложи СДС да прави нов кабинет, откъде ще вземе дузина хора, за да ги натовари в лимузината на властта.”
Накрая да напиша, че Румяна Братованова е озаглавила своя анализ “Защо се снишава синята вълна”. Какво ли разбира червената й тиква от сини вълни. Впрочем, както вече написах, наглостта и самоувереността й на тази, няма никакво значение за демократичното бъдеще на България, а само към нейното ЛИЧНО досие пред сънародниците й.
За един друг “проблясък” обаче ТРЯБВА да пиша – проблясъкът на президента Петър Стоянов. В края на април 2020 - точната дата е 29-ти и мястото, където съм го намерил е в.”Труд”, а не “Демокрация” – синият президент заявява: “Никога не съм декларирал принадлежност към СДС”!
Бре! Адвокатската извъртливост у президента е взела връх над елементарната почтеност, да не говоря за формалната почтеност. После как да споря с някои, които ще обобщят подигравателно “Такива са ВСИЧКИ адвокати!” Как?
Филип Димитров, който също е адвокат, НЕ Е такъв “адвокат”. Когато преди 50-тина страници писах за предстоящата загуба на Петър Стоянов от Георги Първанов на президентските избори 2002г., изразих само учудването си как е възможно това. Ето сега, посочвам една от причините за загубата на “синия президент”. В очите на демократичните избиратели непочтеността е повече за отхвърляне, отколкото същността на политическите възгледи. Петър Стоянов е непочтен човек. За съжаление и днес, когато пиша тези редове, не виждам основания да променям нещо принципно в тях.

11  ГОДИНИ – 11  НАЦИОНАЛНИ КОНФЕРЕНЦИИ НА СДС

Първата национална конференция е през декември 1990. Коалицията задава новата тактика на СДС – поемане на отговорност за управлението на страната. Това обаче се изражда в решението лидери на СДС да влязат в правителството на Димитър Попов. Имената им са Иван Костов и Иван Пушкаров. Резултатите... – няма да пиша, че ми става тъжно.
Втората се провежда през май 1991. Това е разгарът на споровете “за” и “против” приемането на новата Конституция. Позицията на 39-мата става официална политика на СДС. Дертлиаците помагат с гласовете си на червените за приемане на конституцията и стават първата вълна подпъхнати “сини”, които излизат от играта на СДС. Това официално е потвърдено на 3-та конференция, проведена само един месец по-късно.
Четвъртата национална конференция (април 1992) задължава СДС да приеме нови закони за приватизация, декомунизация и вътрешна политика, както и да се разсекретят досиетата. Резултатите? – Отлюспване на втората вълна сини - “сините мравки”, които са маскирани червени.
Март 1993 – правителството е на Любен Беров, председател на НС е Александър Йорданов, въпреки изричното решение на НИС на СДС, коалицията да не участва в управлението на страната. Само след месец Едвин Сугарев ще започне своята гладна стачка срещу президента Желю Желев. Още едно пречистване за каузата на СДС.
Шестата национална конференция се провежда през май 1994г. Решението да се започнат незабавни действия за предизвикване на предсрочни парламентарни избори, разцепва на две делегатите. Тази конференция е може би най-злощастната за смисъла на съществуването на СДС – движение, обединяващо свободните граждани или “синя партия” в която решенията на НКС стават задължителни за всички членове на коалицията. Това води до напускане на членовете на другите партии в СДС, най-голямата от които е Демократическата партия.
Седмата конференция (април 1995) дава всичката власт в ръцете на лукановеца Иван Костов. Нататък ли? - Особено след като България става член на ЕС, настъпва ерата “Борисов”, която издухва в миманса СДС, основано от Андрей Луканов. Слава Богу!.
Осмата (март 1996) коронясва Петър Стоянов за президент; деветата (февруари 1997) – Иван Костов за премиер; десетата (октомври 1998)...
И дойдохме до 11-та – 26-27 февруари 2000, която подменя старите лица в партията СДС с нови. Боже опази! – Димитър Абаджиев (?), Йордан Цонев (от ДПС), Никола Николов (от “агнешките главички”) и Светлана Дянкова (??). Гарант за тези е лидерът Иван Костов, разумеется. И разбира се още един бъдещ кадър на ДПС – Христо Бисеров, главният секретар.

Слушайте сега как се развиха нещата.
- Още преди Нова Година, на 13 декември 1999-та, вторият “виден” социологически съветник на СДС Огнян Минчев (след Евгений Дайнов, който се оттегли за размисли в родното си село Миндя, Еленско, когато Костов направи промените в кабинета) написа в “Труд”:
“Костов да извади “А”отбора на СДС. Предизборната кампания на СДС (за местните избори, б.р.) показа, че лидерите на тази партия не разбират какво става в обществото, не разбират, че сред хората нараства напрежението и недоволството от начина, по който се управлява. Ако си представим СДС графично, то организацията има вътрешен концентричен кръг, в който са хората, най-плътно събрани около структурите, и един по-широк външен кръг на личности, които са симпатизанти, дори членове на СДС, които разбират обаче, че СДС е политическата сила, способна да осъществи реформите на този етап. Тези хора са със СДС, но не са безусловно като анонимните послушковци, а са личности, на които може да се разчита. Премиерът трябва към тях да се обърне. Защото идеята на Костов за екип се реализира по модела на Христо Стоичков. Стоичков, като гений на българския футбол, винаги е имал представата за екип от десет души на терена, чиято единствена работа е да му пласират добре топките, за да вкарва той головете. Екипността и на футболния, и на политическия терен изисква при разпределение на ролите всеки да бъде пласиран на място, от което да е способен да вкарва голове. В този смисъл на терена няма слуги и майстори – има само професионалисти, а лидерът е лидер, защото се опира на възможно най-доброто. Тогава идват и неговите силни голови попадения. Затова “Б” отборът трябва да бъде изолиран, а “А” отборът синтезиран.”
“Дрън-дрън гъзица”, както казва “геният” Стоичков. Помните ли футболното лято на 1994-та? Веднага след еуфорията от победите в САЩ, този същият Огнян Минчев написа една фундаментална статия, наречена “3:0 за правителството, каза Любен Беров” (вижте я в НИЕ-2). Явно открай време Огнян Минчев обича да облича своите неясни глупости във “футболни дрехи”. Иначе в цялата статия, три четвърти вестникарска страница, няма нито едно име. Иди разбирай кой от “А”, кой от “Б” отбора е. Тарикат, нали?
- Други едни такива аматьори-тарикати са кукувците. В.”24 часа”, 24 декември 1999, Бъдни вечер, разбира се. Като оная Бъдни вечер преди 10 години – 1989-та, когато с гадните си пипала ТОЧНО ТЕЗИ пак олигавиха душите ни: “Днес честваме 10 години “Ку-ку” – 10 години демокрация. 10 години дефлорация, 10 години мастурбация, 10 години стагнация, 10 години без нация, 10 години цигански работи. (Следват бурни аплодисменти със ставане на крака, на ръце и други части.)
Иди разбери кои са “другите части”: предният размножителен орган на кукувците или задния им отходен отвор. И за мастурбация ли става дума или за интервенция. Курвари, педераси и “шоумени”. Статията е гарнирана с фотомонтаж на стара снимка от някакъв пореден конгрес на БКП преди 10 ноември (име на фотомонтажиста няма естествено, че тия от БКП много бият, ако се върнат на власт). На трибуната, вместо Тодор Живков, е куклата Ку-КУ, на първите три места от първия ред виждаме имплантирани трите тикви Славчо, Годжи и Зуека. Над главите им грее транспаранта “Винаги верни на Партията”. Вярно, бе – винаги верни на Партията!
Статията продължава така: “Скъпи съпартийци, съратници, събратя, съсестри и съкилийници! С чувство на заслужена гордост днес правим равносметка, че за отчетния 10-годишен период се смениха: двама президенти и третият е на път, 4 парламента и 5-я е на път, 4 треньора и 1 Христо Стоичков на националния отбор по футбол, 8 правителства и едно полуправителство е на път, 10 генерални директори на БНТ и бог знае колко учебни програми. Тази вечер ще се помъчим да дадем отговор на основния въпрос на нашето съвремие “Заедно можем ли повече?”
Не, И ЗАЕДНО не можете повече! Който мисли, че пиша глупости, да продължи да чете – какво пиша днес, какво ще продължа да пиша утре и вдругиден. Синтезирано и за следващите две десетилетия: Престорил се Славчо от курвар на гей, огледал се – наоколо му същите другари, червените. И от какъв зор си отдаде гъза под наем тям бе, тарикат!? 
- Защо написах “аматьори-тарикати”? Защото сега чета какво пишат истинските комунисти – в.”Дума” от 2 март 2000г. Кореспондентът Борислав Наумов на цяла вестникарска страница припомня какво е било при Живков и какво е сега при Костов. Изводът му: “СДС възкреси духа на предконгресните обещания от Живково време”. Статията му на Този е гарнирана с две снимки (архив “Дума”). На едната виждаме Тодор Живков на трибуната - над главата му пише “Национална партийна конференция”, номер не се вижда, на другата е Иван Костов - вижда се само датата 26-27 февруари 2000. Отдолу пише: “Всяка аналогия е случайна”.
Продължавам с аналогиите.
- Вестник “Труд”, 3.02.2000, интервю на Валерия Велева със Стефан Софиянски: “Не съм съгласен, че отиваме на националната си конференция като заболял организъм. Нашето послание към обществото е, че на СДС са нужни нови хора. Обществото ни трябва да разбере, че ние сме готови да подкрепим независими професионалисти за депутати...”
Интервюто е на пак на три четвърти вестникарска страница, както при Огнян Минчев, но този път има едно име на нов човек, макар и само едно – това на Никола Николов. Представен е като икономист, а не като “агнешка главичка” – четете по-нататък.
- Синдикалистът Кръстьо Петков, да не остане по-назад и той от батковците, пише в “Труд”, 10.02.2000: “СДС попадна в черна дупка. Сериозната глътка въздух, която получи с ранната покана за преговори с Европейския Съюз, не помогна, тъй като от друга страна сериозни проблеми създават вътрешноопозиционни групи в управляващата партия.”
- Евролевият Драгомир Драганов, бившият “седесар”, в.“24 часа”, 29.02.2000: “Както и следваше да се очаква, Националната конференция на СДС завърши с триумф на здравите сили (Христо Бисеров и подобни) над здравия разум (Иван Костов и Екатерина Михайлова)
Този явно е гледал друга национална конференция. “Компетент” – по Чудомир. После се чуди защо само алкохолът го харесва. Шегувам се: обратното е – той харесва алкохола.
- Накрая познатият ни кукувец Иво Сиромахов. Той анализира в “Труд” по следния начин: “Нещата в нашия блок не вървят добре напоследък . Съседите се гледат накриво, пускат намеци за корупция. И как няма да пускат като касиерът Бисер Христов си направи водоскок в хола. “Устройват се свои хора за сметка на “чужди”, продължават критиките. “Ето, наели сте  за чистачка жена без нужната квалификация, само защото е братовчедка на Христов. Затова блокът прилича на кочина. Да не говорим за ходатайствата, софрите и малката правда.” Общото събрание завърши с тайно гласуване. В ДИС (Домоизпълнителен съвет) влязоха стари и нови муцуни. Генчо Тенекеджиев остана, влезе Манчо Рентата, макар че за вилата му се носят легенди. А за поста си Бисер Христов нямаше съперник. Мъка! Но щом блокът иска запазване на статуквото, ще го получи – това е демокрацията.”

ЧЕРВЕНИТЕ СБИРКИ ЗА ТЕЗИ ГОДИНИ

“Сбирки”, защото при тях има национални конференции, но те изобщо нямат тежест в партийния живот. При червените най-важни са конгресите, които имат номера, обаче над тях са пленумите, които нямат номера, но имат епитети – напр. Априлски, Декемврийски, Мартенски, Ноемврийски. То пък конгресите като имат номера, та много важно!
Пускам ви да се оправяте сами:
Социалдемократическата партия БРСДП е създадена на Бузлуджа в 1891. След 28 години в 1919-та, тя се разцепва. Това става на 22-я конгрес на БРСДП (т.с.), който се превръща в 1-ви конгрес на БКП(т.с.). До 1922-ра са проведени само 4 комунистически конгреса. 5-ят конгрес се провежда чак в 1948г. и там вече “тесни социалисти” няма. Всичко става комунисти. Чистата БКП за 42 години прави 13 конгреса. В 1990-та месец април, се провежда 14-ят й последен конгрес на който партията отново сменя името си – става Българска Социлистическа партия – БСП (описано е в НИЕ-1). Това позволява на един чист комунист второ поколение – Филип Боков да каже, че “БСП поема вината на БКП, но само с мезета”. След датата 3 април 1990г. настъпва една невъобразима мешавица в номерата на конгресите. Партията на Александър Лилов БСП и партията на Дертлиев БСДП (социалдемократите след 1989) - започват да си менкат номерата, както им хрумне. Отказвам да давам статистика и прескачам направо в месец май 1998г., когато БСП ще проведе своя редовен 43-ти конгрес.
Около датата на пречистване – 3.04.1990г., от Партията-майка БКП, прекръстена на БСП, се отделиха много други нови не съвсем червени, “розови” партийки. Написах “партийки”, защото те останаха на ниво идейни платформи. С идването на Виденов на власт, тези партийки се “снишиха”. Но когато Жан падна в края на 1996-та, ела да видиш какво оживление настана... Всички те се събудиха и създадоха една обща “Евролевица”. Неиният учредителен конгрес се случи в края на февруари 1998г.
Ето как представя това Севда Диновска, която е журналистка във в.”Труд” и беше негова специална пратеничка в Белград по време на войната срещу Милошевич: (Знаете за това, писах преди 50-60 стр.) “Организационният секретар Бойко Радоев обяви вчера, че малко повече от половината новоприети членове са с висше и полувисше образование, 50 на сто от 23-те хиляди записали се досега са на възраст до 30 години. Огромна част от всички били “партийно девствени”, т.е. никога не са имали партийна книжка, обяви депутатът Драгомир Драганов. Наред с местните структури към Евролевицата ще работят и клубове по интереси. По този начин към евроидеите можели да се приобщят травестити, момичета с по-свободно поведение и пр. инакомислещи, което отговаряло на духа на социалдемокрацията, заяви говорителят Росен Карадимов. В партията насърчавали “политическото номадство”, т.е. към нея се ориентирали и членове на СДС и на БСП, защото това било знак на еволюция, подчерта г-н Карадимов. Най-рано през 2010г. можем да станем членове на Евросъюза, каза политическият секретар Николай Камов, след като се върна от Брюксел.” – Нататък не съм прочел някакво съобщение за втори конгрес на Евролевицата. Възможно е да съм го пропуснал, но ако Евролевицата имаше бъдеще в България, това нямаше как да мине незабелязано.
Сега продължавам с по-важните нови събития:

·                      На 1 май 2000г. ще се проведе пленум - Майски пленум, който ще препоръча на 44-я конгрес на БСП (6-7 май) решение “европейската и евроатлантическата интеграция в икономически, политически и военно-отбранителен план да бъдат приоритетни задачи на БСП”.
“БСП обаче заявява, че ще настоява при покана за членство в НАТО въпросът да се реши с референдум. До поканата за НАТО БСП ще си партнира активно с пакта. "Решението ни не е емоционално, а произтича от търсенето на максимални гаранции за сигурността на страната ни", така лидерът на БСП Георги Първанов обяснява промяната в позицията на соцпартията за НАТО. Крачката напред нямало да противоречи на програмата на БСП и не означавала преосмисляне на минали позиции като тези за войната в Косово. Според противниците на пакта заради интеграцията в НАТО се измества дискусията за управлението на страната. Александър Лилов се е оплакал от централизация в БСП. Той е критикувал остро подготвените от лидера Първанов материали за конгреса. Налице е сериозна опасност конгресът да се размине с очакванията на електората, е предупредил Лилов. БСП е национална партия, са записали за първи път в програмната си декларация социалистите. По-долу се уточнява, че БСП е европейска, масова и парламентарна. Документът препоръчва идейния плурализъм в БСП. Първанов обаче е напомнил, че плурализмът не трябва да се изражда в сепаратизъм и фракционерство.”
Така изглежда платформата на БСП, приета на нейния 44-ти конгрес, според вестник “24 часа”. Не знам дали си спомняте, че преди 2 години – точната дата е 17 април 1998-ма – в Народното събрание след 7-часов дебат със 170 “за” (СДС, НС, Евролевица и ОНС), 48 “против” (всички от БСП) и един “въздържал се” беше приета Концепцията за Национална сигурност. “Ние сме за неучастие на България във всякакви военни блокове и НАТО и необвързване в политически оси”, заяви тогава лидерът на БСП Георги Първанов. Пиша го за протокола, иначе е ясно, че в партията БСП – съвсем не казвам, че и в нейния електорат – ВЕЧЕ съществуват 2 крила: натовското на Георги Първанов и фракцинерското на Александър Лилов.
- Интересно, че членът на Висшия Партиен Съвет на партията БСП Александър Лилов е избран с повече гласове, отколкото Георги Първанов. ВПС има 96 члена сред които Янаки Стоилов, Любен Корнезов, Анжел Вагенщайн, Атанас Папаризов, Георги Божинов, Румен Овчаров, Бриго Аспарухов, Емилия Масларова, Красимир Премянов. Във ВПС не влязоха Димитър Иванов, Клара Маринова, Димитър Гронев и Румен Гечев. Пленумът на БСП на 14 май избра Георги Божинов и Румен Овчаров за заместници на Първанов и общо 15 души в изпълнителното бюро, осем от които са нови лица. За говорители на партията бяха избрани двама - досегашният Ангел Найденов и Младен Червеняков.
- Гост на 44-я конгрес на БСП бе лидерът на ДПС Ахмед Доган. Той произнесе “впечатляваща реч,  с която след 10-годишно противопоставяне на социалистическата партия, сключи примирие с БСП в името на бъдещото управление на страната. Георги Първанов открито обяви ДПС за стратегически партньор в бъдещото управление, а Доган определи БСП като прагматична сила, с която всеки трябва да се съобразява”.

·                      И аз това правя – съобразявам се, пиша за глупостите (О, колко съм добронамерен!), които пишат по вестниците. Например:
- В.”24 часа”, 6.03.2000, Иво Инджов: “Чрез завой към НАТО БСП тръгва към изборна победа. Тия дни Георги Първанов каза в Скопие, че политиката на Милошевич била основната причина за войната в Косово. Миналия месец пък обяви Слобо за потисник на българите. Ако това е ревизионизъм, намекът е “Думам ти, Слобо, сещай се Ахмед”. Хулите по Милошевич са мигачът, с който БСП намига, че се кани да да завие към НАТО. Какво им е крив Милошевич?”

(В Мрежата няма биографични данни за преподавателя във ВТУ Иво Инджов. Като се има предвид, че в архивата си имам поне 20 журналистически материали с червения оттенък на горния му цитат от “24 часа”, не се учудвам защо е така. За неговия съименник журналиста Иво Инджев е бъкано например. Но Иво Инджев бе главен редактор на в.”Демокрация”, а Иво Инджов най-много да е син на Никола Инджов и девер на Ангелина Пискова. Може би затова е тази разлика.)
- В.Сега, 8.03.2000, Димитри Иванов: “Казаха ни: Браво, напредвате, само че ще обеднявате някъде до към 2015г. Председателят на Европейската комисия Романо Проди каза, че докато ЕС не се преустрои, 15-те няма да станат 27. Дотогава ЕС ще е друг. Влизането ни в него ще е непостижимо, дори при (миражния) 10-процентов годишен растеж. Кликата изтълкува поканата за преговори с ЕС като “награда” за българските коридори за безумието на НАТО. Наградата е “палачинка в небето”  (pay in the sky) или “просо за гладни кокошки” – все едно. Преговорите за присъединяване не означават присъединяване в обозримото бъдеще. Вероятността България да стане като онези страни, които са в ЕС, без да са в НАТО, е нулева. Но вероятността България да стане като Турция (в НАТО, но не в ЕС) е значителна. Ако това се случи, най-големият успех за българската клика ще стане най-трагичната й грешка.”
Нищо от това, което пише “наблюдателят” Димитри Иванов (впрочем на 68 години вече към датата на написване на горното) не е вярно, дори не и в “обозримото бъдеще”, а в момента на публикуването му даже. Как е английският идиом на “балон, пълен с въздух под налягане”? Това е Димитри Иванов. Някой ще каже: “Защо обиждаш човека? Ти да не си по-умен от него?!” – Не съм по-умен, но определено съм по-четящ и мислещ от този: (Сведенията, които следват, са от официални източници. И сами може да проверите коректното им мое отразяване. И да оцените доброжелателността ми – да знаете само какви отвратителни подробности още има в записани там, които аз ви спестявам.)
“Роденият през 1932 г. в Асеновград Димитри Иванов е вербуван за сътрудник по “английска линия” на тайните служби през февруари 1961 г. Бъдещият коментатор на “Всяка неделя” при Кеворк Кеворкян (друг един агент на ДС) влиза в полезрението на ДС основно заради “вражеския си произход”. Баща му имал работилница за сярна киселина в пловдивското село Катуница, която носела добри печалби и семейството живеело охолно. Джимо завършил френски колеж. След 9 септември 1944 г. цялото имущество на фамилията е национализирано и тя се мести в София. Живеят по квартири, в постоянен недоимък, тъй като бащата на Димитри Иванов прекарва няколко години в лагер – по изфабрикувано обвинение в спекула. Опитват се да го лишат от софийско жителство и изселят, но неговият приятел – известният “прогресивен” писател и комунистически деец Гьончо Белев, успява да го спаси. Друго “петно” в биографията на Димитри Иванов е фактът, че неговият вуйчо Иван Ганев, назначен от правителството на Стамболийски за легационен служител в Брюксел, след “победата на народната власт” не се връща повече в България. Той е доста интересен “обект” за ДС и именно около неговата личност се завърта цялата схема. Надушили, че белгийският вуйчо праща колети на родата си по своя бивш делови партньор Морисън, тютюнев търговец, който ги предава на своя контрагент в България - пловдивчанина Филип Абдулов, бойците от тихия фронт измислят схемата току-що назначеният в БТА младеж да души около двамата и да им докладва. “
(Е, те това “друго петно” е основна причина ДС да лансира Джимо до предстоящите му “висоти”. И моето основание да го смятам за подлец!)
“Няколко години Димитри вършее из посолствата и донася за служителите, с които поддържа контакт, както и за всичко чуто и речено при срещите. От “сводките” му се разбира, че слухти и около семейство Пирински – главно около майката на Георги Пирински, преподавателка в Английската гимназия в София. Разработчиците му от ДС са доволни от старанията му, но не спират да проверяват надеждността и верността му. Защото в повечето донесения за Джимо той е представен като умен, но безскрупулен кариерист, като човек, възхваляващ всичко западно, двуличник и подмазвач.”

Спирам дотук с подлеците, но продължавам с последствията, които те предизвикват в обществото ни. Особено, когато то е още “много младо” в демократичен смисъл.
- Вижте таквиз дърти (dirty) “джимита” какви чувства възпитават. Представям ви “фронтмен”-ът на популярната сред младите българи по описваното време “банда” Уикеда  Ерол Ибрахимов  (на 30 години). Хитът на групата Уикеда  (от Wicked) е “А ние с Боби двамата пием кафе”:
“Всяка сутрин ставам с първи петли, някъде към десет, десет и нещо. И още не отворил гуреливи очи, звънвам на Боби и излизам от къщи.
Сядам в “Джаза” и с трепет в душата поръчвам кафенце: какво му направихме на Господа с Боби, та на изток от рая нас ни зароби.
А някои бачкат от няколко часа, направиха пари и какво от това. И богатите също понякога плачат,
а слънце ще огрее един ден и кучия гъз.
Обед минава, минават колите, на масата пълзят бавно 2-3 мухи. Писна ми тук, поглежда ме Боби, дай да палим гумите и към Хавай.
Знаеш ли, братко, хората на запад колко взимат само за час, толкова, че тука за тия парички кафенце ще жулим 4-5 дни.
А нека работят здраво маймуните, не се става така лесно човек,
а ние с Боби работим над себе си.
А ние с Боби двамата пием кафе.
Настава вечер и месец изгрява, звезди обсипват свода небесен. Гледаме с Боби захласнати горе така е прекрасно и почти без пари.
Балканът си пее хайдушката песен. Барманката тропа с чаши зад нас. Колко му трябва на човека бе, Боби, небето, звездите и чашка кафе.
А ето ги другите връщат се от работа. За филма бързат с бира в ръка, денят им завършва със първа програма,
а животът е миг във вечността.”

“Колко му трябва на човека бе, Боби, небето, звездите и чашка кафе” нали, пее Ерол. Само че ТОВА не е демокрацията, Боби! – Да “ставаш с първи петли”, когато “някои бачкат от няколко часа, направиха пари”; и “какво от това, богатите също понякога плачат, а слънце ще огрее един ден и кучия гъз”, ТОВА, Боби, е внушението, че именно Демокрацията е виновна за тези неща! И какво следва от това внушение, Боби? Като си глупав и мързелив, аз какво да направя. Освен да те посъветвам да се замислиш над “какво му направихТЕ на Господа с Боби, та на изток от рая ВАС ВИ зароби”...