На финала в постинга – как германците превземат острови и през 1943 г.(!) срещу хиляди британци

ДЮНКЕРК 1940 г.

ПРИ ЕВАКУАЦИЯТА

- Под Дюнкерк британците губят ј от състава си – 70 000 убити, ранени и пленени, но наричат евакуацията на оцелелите... победа ?! В противовес цитирам Чърчилл: „В никакъв случай не трябва това събитие да се нарича победа. ВОЙНАТА НЕ СЕ ПЕЧЕЛИ С ЕВАКУАЦИИ.”

- Историята впрочем на евакуациите е вековна, а тази на английските такива е пребогата с примери – само в наполеоновите войни от континента са евакуирани 19 групи английски войски;

- По време на отстъплението и боевете на брега английската армия губи 68 111 души, освен това 2 472 оръдия, 63 879 машини и транспортни средства, над 500 000 тона военно имущество и боеприпаси;

- Загубите на флота при евакуацията били значителни: 6 есминци, 8 транспорта, 1 стражеви кораб, 1 кораб-болница, 5 минни тралшици, 17 риболовни съда и 188 малки съдове и катери са потопени, приблизително също толкова повредени или извън строя;

- Французите съюзници на англичаните губят на свой ред 8 френски есминци (Ягуар, Чакал, Л’Адруа, Ле Фудройян, Бурраск, Циклон, Ораж и Сироко), плюс 30 траулера, 5 буксира, 12 транспорта и дори 1 лайнер;

КАК АНГЛИЧАНИТЕ ЛЪЖАТ

- На 27 май британците извършват 23 патрулни излитания, на 29 май само 9... като в този ден английската авиация признава 19 свои загубени самолета, но заявява германски загуби в размер на 65 свалени бомардировачи и изстребители... по данни след войната се констатира, че германците губят в този ден 18 свои машини във въздуха;

- На друга дата британците заявяват свой рекорд от свалени 78 германски самолета... след щателна проверка количеството било занижено на 43 германски от самите англичани... В действителност обаче след проверка на архивите след войната германците са загубили 10 изстребители и 19 бомбардировачи, като от тях 13 са поразени от английските кораби. В същия ден загубите на англичаните са 31 английски машини. Иначе казано въпреки участието на английска авиация, заедно с корабна английска ПВО срещу само германска авиация от която голяма част са все пак учявими бомбардировачи – британските загуби отнвоо надвишават германските;

- Независимо от това на 4 юли в реч пред палатата на общините Чърчилл лъже, че англичаните давата 1 свой самолет за 4 германски и гордо изрича, че английските пилоти превъзхождат качествено германските – неистина;

ГЪРЦИЯ 1941 г.

- Към началото на април под английско командване в Гърция са 9 ескадрили и 2 отряда бомбардировачи „Уелингтън”. До пролетта на 1941 г. на Балканите са прехвърлени над 200 британски самолета и редица обслужващи наземни части. Гръцката армия в този период се изчиаслява от историците на 350 000 войници офицери, според други на 430 000;

Още в първата нощ на войната англичаните търпят сериозни загуби – при нощен рейд на германската авиация срещу Пирея, авиобомби попадат в транспорта с амуниции „Клан Фрезер”, както и на боеприпасите на кея с лихтерите. Транспорта експлоадира и вдига във въздуха още два съда също с амуниции – „Гоалпара” и „Сити оф Рубо”... Пожарите в ноща продължават, а налета поразява и други цели – общо британските загуби в пристанището са 11 кораба с мвестимост 41 000 тона, самата Пирея също е била разрушена, като частично е възстановена да обслужва съдове към 17 април. Присъствието в порта едновременно на 3 транспорта с взривни вещества е грубо нарушение на всякакви устави, безопасност и логика, особено като се отчете факта, че „Гоалпара” е била с боеприпаси предназначени за Турция и този транспорт е нямал работа там;

- В утрото на 12 април германски отряд с численост 1 500 войници и офицери с поддръка от леки пехотни оръдия, 8.8 см зенитки и няколко Щуга („Щурмгешютце”) се появил в прохода Клиди, което за англичаните било голяма изненада в планините и след тежък бой овладял превала. Загубите били равни в 37 убити, но германците пленили 480 англичани. Въпреки това Уилсън гордо докладвал, че е „спрял германския блитрцкриг в долината на Флорина”. На свой ред британците опитват контраатака на 13 април, но сс-овците от „LSSAH” заедно с 8.8 зенитки в ролята на пто и части от 9 тд отразяват атаката. Англичаните губят 30 танка, а германците само 4 свои (2 – Pz IV, 1 – Pz II, 1 – Pz I);

- След това лайбщандарта нанася удар в направление на прохода Клисура през Кастория с цел да излезе в тил на гръцките войски срещу албанската граница и италианците там. Вечерта на 15 април Кастория е в гермнаски ръце, а гърците започват да бягат и масаово да се предават – само за едно денонощие сс-овците вземат 12 000 гърци в плен и 36 оръдия като трофеи. В тези условия Уилсън на съвещание с Папагос решават да изтеглят войските си на позиция към Термопилите и така сдават 2/3 от страната;

- В утрото на 26 април 2. парашутен полк (без 3-и батальон)ивършва десант от двете страни на Коринтския мост. Първия се приземяват 6 планера DFS-130 с взвод от 6. рота – десантчиците бързо овладяват моста, вземат 80 пленници и 6 зенитни оръдия, малко по късно на 40 транспортни „Юнкерс”-а дебаркират основните сили на десанта – 1. б-н на северния бряг, а 2. б-н на южния. В това време огън откриват английски оръдия на 200 метра от моста, при обстрела детонират експлозиви заложени в основите и опорите на моста, като той рухва заедно с част от десантиралите, но отрязва пътя за отстъпление на самите англичани и гърци. В същото време LSSAH излиза на Коринтския залив в най-тясната му част край Навпактос срещу Патра, сс-овците реквизират в близките селища рибарските лодки и катери, пресичат залива и пленяват без бой части от 4 английски т.нар. хусарски танков полк. В резултат на десанта в плен попадат общо 5 000 гърци, 3 500 сърби и 2 000 новозеландци;

- Англичаните евакуират в ноща на 25 април 12 435 човека в посока Крит, малко преди развиделяване, капитан У. П. Керн командващ ескадрения миноносец „Ковънтри” при Мегара, въпреки протестите на свои офицери прекратява приема на евакуиращи се и заповядва отплаване. На брега са изоставени 300 човека (в това число 250 ранени) и даже армейския щаб отговарящ за евакуацията и товаренето;

- В Навплион ситуацията била още по-мръсна и тежка – транспорта „Сламат” въпреки своите 11 636 т вместимост приел само 500 евакуиращи се, още толкова се качили на есминеца „Хотспър”, но крайцера „Пърт” се спасили 1 000 души, обаче кораба „Хедив Исмаил” не приел нито един. На брега останалки 6 000 човека, но на тях им... провървяло – транспорта „Сламат” е застигнат от германски пикировчици, в 7 сутринта пшолучава две попадения и се запалва, останалите съдове прехвърлят при себе си евакуирани и екипаж и унищожават кораба в морето. Минонсците „Даймронд” и „Райнек”, които спасяват тези от „Сламат” сами стават жертва на германската авиация – на излизане от залива Арголикос след час двата кораба са ударени от друга група пикиращи бомбардировачи и потопени. Едва на следващата нощ пратения да спасява оцелели есминеца „Гриффин” изважда от водите едва 42 моряка и само 8 войници – загиват 263 моряци, 500 евакуирани и целия екипаж на „Сламат”;

- През целия ден на 28 април германците бомбардират Каламата, а вечерта в града нахлува моторизиран пред отряд от 300 гренадири... установявайки, че в града противника има значителни сили, германците се изтеглят бързо, но при това не пропускат да вземат в плен Кларк-Хелл с целия щаб;

- Общия брой евакуирани от Гърция е 49 780 човека, Адмиралтейството заявява друга цифра – 50 672, но не трябва да се забравя, че само в Навплион, Толон и Каламата са изоставени 14 000 британски войници, още много загиват във водите. Според Лиддъл-Харт германците вземат в Гърция 12 000 пленени англичани, 2 милиона и 700 хиляди гърци, 90 000 сърби. Съвременни източници прецизират цифрите така: 903 убити англичани, 1 250 ранени британци и 13 958 в плен;

- Според Роскилл британските загуби в хода на операциите по евакуация „Ластр” и „Демон” на море са 12 кораба с тонаж 94 406 т, а английския флот губи 32 съда с общ тонаж 128 418 брт потопени или просто изоставени в портовете на Гърция;

КРИТ 1941 г.

С КАКВО АНГЛИЧАНИТЕ РАЗПОЛАГАТ НА ОСТРОВА

Освен евакуираните от Гърция 30 000, тук имат още 3 батальона прехвърлени от Александрия, 5 сенитни батареи (16 тежки 94 мм зенитки, 16 средни с калибър 76 мм зенитки и още 36 леки автоматични зенитни „Бофорс”), а също и 24 прожектора. Имат и някакво количество брегова артилерия – 15, полк на бреговата артилерия, в Крит се намирал и отряд коммандоси предназначени за дебаркиране в Родос. Стария британски гарнизон от 5 300 човека, плюс споменатите по-горе, сочи цифра над 35 000 военнослужещи, макар по-късно британското командване да снижава броя на евакуираните от Гърция до заявените 25 300, но на 9 май са добавени още две зенитни батареи – лека и тежка.

И така военнослужещите към 20 май 1941 г. по данни на съюзното командване са: 15 063 англичани, 6 540 австралийци, 7 702 новозеландци и в подразделенията на MNBDO още 1 902, което значи 31 246 британци и освен това 10 258 гърци под общото командване на генерал Сколас (но в тактически и оперативен мащаб водени от британски офицери), като тези гърци съответно са били 7 500 войници и 2 500 жандарми, обединени в 11 слабо въоръжени батальона. В приведения списък не са отчетени наземния персонал на британските ВВС в Малеме и Ретимнон, нито тиловите структури в Суда и Хераклион. Англичаните имат под свое командване дори бронетехника – обикновено се споменават само 9 леки машини, но през май 1941 г. на острова има 16 леки танка/танкети „Виккерс”, а преди германския десант, фолта доставя и 8 или 9 пехотни танка „Матилда” – със сигурност 2 танка от тях участват в контраатаката на летище Малеме и са с оръдейно въоръжение, като тяхното 60 мм брониране е било неуязвимо за германските средства тогава. Леките машини ще са съсредоточерни в Кания, пехотни танкове ще участват в боевете за Ретимнон и Хераклион, има и фотография на поразен „Виккерс” в Галатас/Кания, също така англичаните имат леки бтр „Юнивърсъл” (по-късно тези 6-местни машини ще се доставят по ленд-лиз на СССР).

Британските ВВС в Крит са разположени на летищата Малеме и Хераклион и са в състав остатъците на 33. и 8. изстребителни ескадрили дошли от Гърция, 112. изстребителна, 30. бомбардировъчна и 805. моркса ескадрили. Общо 6 „Харрикейна”, 18 „Гладиатора” и „Фулмара”, 21 „Бленхайма” – 45 самолета, от които 35 изправни (в т.ч. 18 боеготови изстребителя).

ГЕРМАНЦИТЕ ПОДГОТВЯТ ЗА ДЕСАНТА

Един десантен щурмови полк и две дивизии от IX въздушен (парашутно-десантен корпус) на генерал Курт Щудент, 7. фалширмйегер/парашутна дивизия на генерал Зюсманн заедно с щурмовия полк ок. 15 000 войници и офицери и 5 гебирг (планинска егерска) дивизия на генерал-майор „папа” Рингел в състав ок. 8 500 човека – това са силите за дебаркиране в операция с кодово име „Меркурий”. Това са общо 23 000 германски бойци, планира се десант и на италианци, но в хода на боевете той не помага и не оказва решаващо въздействие, от друга страна не всички от тези 23 хиляди германци попадат на острова до края на боевете!

Разчетите са били: 750 човека в щурмови групи се приземяват на планери и атакуват като чрез планерите се постига изненада и точно десантиране, 10 000 се спускат на парашути, 5 000 ще се доставят на завзетите летища чрез транспортни самолети (трябвало да се извършат 250 полета/рейса с Ju 52) и 7 000 да дебаркират по море.

ЩИХ-пунктове в БОЕВЕТЕ

Наземните действия са предмет на много книги, за това ще маркирам повече тези на вода:

- научавайки германската система за сигнализиране от пленници, британците започнали да подават сигнали към германските самолети снабдяващи десантиралите германци и част от оборудването и боеприпасите попадат в английски ръце;

- линкора „Уорспайп” – в него попадат няколко авиобомби и то насочени от Ме 109, които поразяват четири- и шет- дюймовите батареи на десния борд, предизвикват пожар във вътрешни помещения. Загиват 43 моряка, а 69 са ранени, линейния кораб губи понижава хода си до 18 възела;

- есминеца „Грейхаунд” бил атакуван от германски пикировчици, получил три бомби и започнал да потъва, като се твърди, че германските пилоти са разтрелвали моряци на потъващия кораб и във водите – в единствената спусната спасителна лодка загиват всички 20 човека вкл. първия помощник лейтенант Скот – спасява се само 1 матрос хвърлил се през борда на кораба;

- в крайцера „Глостър” попадат първо две авиобомби които повреждат котелното, свалят грот-мачтата и нанасят още поражения, след това следват нов бомбен налет и три взрива на кораба след което той се накланя и започва да потъва. Потъва на 9 мили от о-в Пори, като минаващия след него крайцер „Фиджи” не спира да спасява потъващите считайки това за твърде опасно, хвърляйки им различни спасителни средства. Научавайки за това адмирал Роулинсън насочва три есминеца за спасителна операция, но пристигайки сутринта на мясотот те не откриват оцелели. Загиват 660 матроси, само 65 са спасени и взети в плен от германците – тялото на капитана Хенри Роули след 4 седмици е изхвърлено от морето на африканския бряг в райно на Мерса Матрух;

- в крайцера „Фиджи” допгонвайки английска ескадра попада 225 кг бомба при което тя  се потапя покрай борда му в средната секция и се взривява в опит да изплува точно под дъното му – моментално е потопено котелното, кораба се накренява към левия борд. В това положение след половин час го открива единичен бомбардировач и също го бомбардира с три бомби, като всичките попадат в целта, привечер „Фиджи” се преобръща и потъва към дъното. Есминците „Кигстън” и „Кандахар” пристигат по-късно и спасяват 523 човека, но 275 загиват;

- в Кастелли според гръцката версия, германците вземат за заложници и разстрелват 200 местни жители – като възмездие за убийството на германски парашутисти десантирали там на 20 май. Германската версия е, че 17 парашутисти са взети в плен от новозеландците, а други 40 са били убити и мъчени от гърците. Германската 5 гебирг дивизия издава заповед за всеки убит от партизани егер да се разстрелват 10 заложници и фермата или дома където е станало това да бъде унищожаван;

- свидетелства лейтенат Стефанидес за британското отстъпление Хора – Скафион, което се превръща в бягство: „Отвсякъде в безпорядък бягаха хора. Повечето от тях бяха захвърлили карабините си, други бяха съблекли мундирите си, защото деня беше горещ... Почти всеки ярд по пътя и всяка канавка бяха пълни с изоставено оръжие, одеяла, противогази, пакети, каски, контейнери с всякакви форми и размери, ръчни гранати... По някое време дори вървяхме върху офицерско имущество, раници и отворени куфари”;

- гръцките войски не били уведомени за британското отстъплени и последваща евакуация! Официалното обяснение по-късно било, че срещу гърците имало германска активност и това не позволявало самите гърци да бъдат изведени, а неофициалното обяснение било неподготвеността на гръцките части, които не били в състояние да действат така точно като британците. Както знаем за британската империя няма вечни съюзници, а има само вечни интереси;

- фалширмйегерите/парашутистите на Бройер на 29 май почти без противодействие завземат Хераклион и летището на града. Освобождават бивши свои 200 пленника и вземат 500 в плен – остатъците от гърците отстъпват на изток от Хераклион и по-късно там се предават. Предполага се, че от 500 до 1 000 гърци се преобличат в гражданска форма и преминават партизани;

- на атаки от въздуха са подложени крайцера „Орион” и „Дидо” – последния получава бомба във втората оръдейна кула – загиват 48 човека, други 38 са ранени, при „Орион” са разрушени двете носови оръдейни кули, а по-късно бомба детонира и близо до единия му борд, на финала го поразява още една авиобомба. Загубите са страшни – загиват 262 човека, а други 300 са ранените – убит е капитана, от 5 офицери-механици 3 са мъртви;

РЕКАПИТУЛАЦИЯ

ГЕРМАНИЯ – сили и загуби:

Срещу Крит германците задействат 23 464 офицери и войници от които на острова десантират 15 750, 353 оръдия, 771 мотоциклета, 5 358 контейнера с амуниции и 1 090 тона различни материали. По-късно на 28 май по вода дебаркират ок. 3 000 италианци които не оказват въздействие за превземането на острова, а германската авиация евакуира 3 173 ранени или пленени. Германските загуби са 1 915 убити, изчезнали 1 759 човека и ранени 2 594, в боевете са свалени ок. 200 германски самолета, от които 119 транспортни при десанта, евакуацията на ранени или снабдяването на наземните войски. Германците вземат значителни трофеи – 136 оръдия и 30 бронирани машини и танкове, огромно количество въоръжение, екипировка и складове по целия остров. Германците успяват да освободят от английски плен и 14 000 италианци взети преди година в Африка, на свой ред парашутистите и егерите пленяват 12 245 британци и 2 266 гърци (според Кевин Лонг пленените гърци са 5 255)!

АНГЛИЯ - сили и загуби:

Британците разполагат преди боевете според Ричард и Сондърс минимално с 28 000 войници и офицери или с 32 000 максимум според С. Пак и тези цифри не включват подкрепленията в хода на боевете които за англичаните са 950 човека. ТУК ОБАЧЕ ЛИПСВА БРОЯ НА ГЪРЦИТЕ СРАЖАВАЛИ СЕ ЗА АНГЛИЧАНИТЕ като те са определяни в литературата на поне 10 000 човека. Половината от гърците постепенно са въоръжени с английско оръжие, минават подготовка и под командване на британски офицери, а дори германците свидетелстват за храбростта на гръцките бойци. Спори се колко британци след загубата на Крит са евакуирани – Стивън Роскилл пише за 18 600, С. Пак за 18 000, а Д. Ричард и Х. Сондърс посочват 14 500, от евакуираните обаче към 600 губят живота си във водите на Егейско море атакувани от германската авиация.

Англичаните сочат своите загуби в размер на 1 742 убити, ок. 2 000 изчезнали, загиват и 2 000 моряци, лишават се от 47 самолета, 6 ескадрени миноносци и 6 крайцера. В ТЕЗИ ЗАГУБИ НЕ СА ВКЛЮЧЕНИ ГРЪЦКИТЕ, КОИТО ОСТАВАТ НЕИЗВЕСТНИ, но вероятно са няколко хиляди.

И така – срещу 30 000 британци и ANZAC прибавяме още 10 000 гърди и получаваме поне 40 000 съюзници срещу реално 15 750 десантирали германци и 3 000 италианци като последните почти не участват в боеве, в най-добрия случай имаме за англичаните 40 000 техни срещу под 20 000 войници на Оста – германски и италиански. Загубите са 5 700 британски + няколко хиляди гръцки срещу под 4 000 германски загуби и това при положение, че германците десантират в началото на малки групи, нямат тежко въоръжение, атакуват британци които са позиционирани и укрепени, познаващи местността, имащи на своя страна дори местното население, а докато десантират маса германски самолети са свалени още във въздуха, много десантчици са убити още с парашутите си над земята, дфруги остават денонощие без боеприпаси, без офицери дори, групите се събират, а оръжието им е в отделни контейнери. От друга страна маса английски загуби са в морето, на съдове които попадат под ударите на Луфтваффе, потопени обаче са и германски транспорти на море, за сметка на това англичаните губят във въздуха 47 свои самолета срещу 200 германски от които повечето транспортни – това е цената да се биеш срещу флот, неговите противовъздушни средства и назем ната отбрана с нейните ПВО.

Така или иначе германците десантират не едно а 3 денонощия срещу подготвена отбрана, срещу артилерия, бронирани коли, срещу английски танкове макар и малко, но германците въобще нямат такива, както и никаква артилерия с калибър сравним с английския, отделно е борбата между германски самолети и английски флот. Ден и нощ в началото фалширмйегерите и егерите после са сами, под обстрел, залегнали на голи летищни полоси, без вода, провизии и амуниции, във враждебна гръцка среда – споменават се случаи в които гърци посягат на пленени от британците германци като режат пръстите им за да вземат златните им халки и така по-малко германци срещу повече съюзници разполагащи с тежко въоръжение и подготвени укрепени позиции... успяват! Безвъзвратните загуби на англичаните/заедно с тези в плен сочат за 1 германец – 4 от британската общност!

ОСТРОВИТЕ ПРЕЗ 1943 Г.

ГЕРМАНСКИТЕ ПОБЕДИ ЗА КОИТО НЕ СЕ „ГОВОРИ”

Както знаем през 1943 г. Райха се брани на всички фронтове, а съюзниците стъпват на италианския бряг, но...

РОДОС

В ноща на 10 септември над острова десантира английски отряд, чиято  цел е да вдигне италиснакия гарнизон срещу германците на Родос. След кратки сблъсъци в които германското командване действа решително за разлика от италианското – италианците са разоръжени и острова е под пълен германски контрол на 13 септември;

- на 26 септември лично Айзенхауер отделя танкова бригада, десантни съдове и транспортни самолети за операция „Еколейд” с начало 23 октомври. Германците обаче изпреварват англо-американците и на същия 26 септември извършват налет с 25 бомбардировача Ju 88 на пританището Леки на остров Лерос – потопен е гръцкия есминец „Василисса Олга” на който загиват 68 души, тежко е засегнат английския „Интрепид” на който загиват 15 човека, койкто на следващия ден се обръща и потъва;

- в утрото на 2 октомври (в 5 часа лондонско време) германците десантират на остров Кос с комбиниран морски и въздушен десант от ок. 2 000 човека, опита на англисйки „Бофайтъри” да нанесат бомбен удар е безрезултатен, а англичаните губят самолетите си. Вечерта германците завземат летището Антимахия, а на 4 октомври английски гарнизон от 1 400 войници и офицери капитулира!

- на остров Лерос капитулират 4 000 британци, англичаните не успяват да евакуират нито един свой човек, а Уилсън съобщава на Чърчилл: „Лерос падна след отчаяна борба, в която решаващо се оказа превъзходството на врага във въздуха. Ситуацията дълго се колебаеше между поражението и успеха. Съвсем малко не ни достигна да обърнем нещата в наша полза и да постигнем победа.”;

- през ноемри германците използват срещу англичаните ново оръжие – планиращи бомби Hs.293, всъщност т.нар. „крилати ракети” въздух-кораб/вода. На 11 ноември на 15 мили от о-в Кос с такава бомба е поразен „Рокууд” и макар бойната глава на снаряда да не детонира, то попвредите са толкова сериозни, че кораба излиза от състав и е отбуксиран в Александрия. С такова оръжие е улучен „Далвертън” на който губят живота си 78 британци, финален акорд на британския погром край Кос е гибелта на английската подводница „Симун”, която е потопена в тези води от германската подводница U565;

- в „играта” влизат и германските минни заградители „БУЛГАРИА” и „Драхе”, на чието поставено минно поле край Калимнос се натъкват английския „Хируорд”, който потъва скоротечно и отнася със себе си 133 погубени живота, а гръцкия „Адриас” се добира до Александрия където е сдаден за скрап. На абсолютно същото минно поле попада британския „Еклипс” и на 24 ноември потъва – резултата 142 удавени моряци и 140 войника транспортирани на него;

- още на 10 ноември германците почти без бой заемат островите Липсос, Патмос, Фурии и Икария – англичаните започват евакуация по островите – гарнизона на Самос е евакуиран, част от частите в Кастелоризо – общо транспортирани са 1 000 войници и офицери, останалите попадат в плен като през 1941 г...

В боевете за архипелаг Додеканез англичаните губят 4 800 души (повечето в плен), крайцера „Карлайл” и 6 ескадрени миноносеца, а още 3 крайцера и 4 есминци са повредени. Британските ВВС губят 115 самолета, които не успяват да спасяват своите наземни войски от поражение – за сравнение германците през 1941 г. губят самолети, но същите осигуряват условията за победа на наземните германски парашутисти и егери. Германските загуби са в пъти по-малко – Райха губи 12 малки транспорта (и то не всички в бой) и 520 войници и офицери;

И ТАКА ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТОРИЛА

Въпреки, че вече не  била 1941 г. германците отново победили – отново десантирали парашутисти заедно с дебаркиране по вода и като резултат – блестяща победа за Додеканезите. Английската авиация не постигнала превъзходство в района на бойните действия, при сравнително равни въздушни сили – германците действали маневрено и активно, а английското командване било отново неповратливо. Германския флот дори надминал себе си – именно в 1943 г. когато Райха бил в отстъпление, флота проявил активност в борбата за тези острови повече от тази през 1941 г. Имайки в разпореждане незначително число кораби, основно трофейни или преоборудвани граждански съдове, германците успяват да ги използват инициативно и с немалък успех – малките германски конвои, заедно с отделни сами транспорти умело и ловко маневрирали и избягвали прехващане от големите английски крайцери и миноносци;